ИЗБУШЕЧКА, ж. (1) Уничиж. → изба 1. А хоромъ на дворѣ: горница ветчана на подъизбицы, да сѣни на подсѣньѣ, да повалуша на подклѣтѣ, да сѣнница, да байня, да избушечка ветчана. Сл. промысл. I, 244, 1612 г. Ср. избенка и избенко, избенце и избенцо, избешка, избишка и избишко.