ИЗРАНИВАТЬ, несов. (1) что из чего. Ронять, терять. А на Хутынѣ де онъ, изъ трапезы идучи, на трапезномъ крыльцѣ тѣхъ грамотокъ изъ колпака не изранивалъ, а гдѣ тѣ грамотки Пахнотий Булдовъ взялъ, того де онъ не вѣдаетъ. СиД, 88, 1629 г.