БРЕВЕННИК, м. (1) Лес, годный на бревна. А отъ осѣка лѣсъ пополамъ промежъ осѣковъ Илемцевым и Дудомѣховымъ, да на болото на частое по конецъ бревенника. Сл. промысл. I, 55, 1555 г.